0884 562 775

Ревността при децата

03/03/2018
Ревността при децата, децата ревнуват

Ревността при децата 1 част

    Често се случва при появата на второ дете, първото да започне да ревнува. В началотодетето се радва, че ще има братче или сестриче и истински се вълнува. Когато обаче второто дете се роди, първото започва да вижда, че мама няма възможност да му обръща постоянно внимание. Започва да забелязва, че всички се суетят около новороденото и това го кара да се чувства несигурно и отблъснато.

     Чувсвото на изоставеност, което усеща изощбо не е странно – приемете го нормално и направете всичко по силите си да бъдете често с детето. Винаги, когато намерите подходящ момент, му обръщайте внимание, не го оставяйте да потъва в разсъждения, че не е толкова значимо, колкото братчето/сестричето си.

    Ревността в подобни отношения е напълно нормална. Не можете да очаквате, че малко дете може да ви разбере. До този момент всичко е било само и единствено за него – цялото внимание на семейството, всички  ласки, притеснения. И изведнъж на хоризонта се появява друго бебе – по-малко, което му отнема всичко, което дни преди това му е принадлежало.

    Ревността в този случай може да приеме рзлични форми, напремер детето може да стане агресивно. За да не случва това, трябва да обръщате внимание на двете си децаравностойно, колкото и да е трудно понякога. 

 

Ревността при децата 2 част

   Направете така, че докато майката кърми новороденото, таткото  да е при другото детеи да се занимава с него – чете книжка, играят си или просто се забавляват по техен си начин. След като мама приключи с бебето, нека се присъедини към играта.

   Друг вариант е двамата родители да покриват задълженията си спрямо новороденото, като се редуват (мама го кърми, татко го къпе, мама го повива и т.н.) – така хем могат на равно да участват в отглеждането на новороденото, хем винаги ще има кой да стои при по-голямото ви дете и то няма да почувства толкова силно липсата ви.  

   Понякога децата сами споделят, че ревнуват и че не им обръщате достатъчно внимание, но може да се случи така, детето ви да не го осъзнава и разбира и съответно да не си „признава”. При всички случаи за всички вас ще е по-лесно, ако детето ви сподели, но в случай, че вашето съкровище е по-свито и по-срамежливо, ще се наложи вие да го наблюдавате и да вземете бързи мерки, когато го забележите.

   С течение на времето (докато детето ви расте), е възможно тази ревност да се учвеличава и в последствие ситуацията да стане много сложна и напрегната. В началото започва борба за притежание, знаете -  всяко дете иска мама да си бъде само негова.

 

Ревността при децата 3 част

    Чувството на ревност се появява малко по-късно в развитието на детето. Децата са много емоционални и всичко, което преживяват – хубаво или лошо, го преживяват много и се тормозят и измъчват. Вие можете да предотвратите това, като обръщате еднакво внимание на децата си. Това не е лека задача, особено като се има предвид колко време изисква едно новородено, но при повече желание от страна на родителите, нещата определено могат да се получат.  

   Ревността и чувството за притежание не могат да се предотвратят, но могат да се смегчат и сред време да се израснат. Всичко зависи от вашите отношения с детето. Можете също да опитате да обясните на детето си какво ще се случи, когато се появи другото бебче, колко много ангажименти ще имате покрай него и ако детето ви е достатъчно голямо, можете да му кажете, че то също ще бъде част от процеса. Ако ви помага в последствие, няма да усети липсата ви, тъй като вие ще обгрижвате новороденото заедно, и вниманието ще е разпределено по равно.

   Друго важно нещо покрай появата на четвърти член във вашето семейство – не казавайте на първото си детенце изрази от вида на „ти си по-голям и от теб се очаква”, „като по-голям ти ще трябва”, „по-големия си от двамата, трябваше да помислиш”, „той е малък – дай му да си поиграе, а ти си избери друго” и подобни. Така по-голямото дете ще се озлоби към по-малкото. Добре е да третирате децата си еднакво и да не правите деление на по-малко, по-голямо, по-послушно, по-непослушно. 

 

Ревността при децата 4 част

   Думи от типа „трябва” не са подходящи за по-голямото дете – нищо не трябва, колкото и деца да имате, детето си остава дете и от него нищо подобно не се очаква, напротив очаква се от родителите. Вие сте родители на братчето или сестричето, вие трябва да се грижите еднакво и за двете деца, а не да оставяте едното да се грижи за другото. И не, няма да направите едното по-отговорно от другото, а просто по-оттегчено от детството си. Всички деца, които са се грижили за братчетата и сестричетата си, не по собствено желание, после съжаляват за пропиляното си детство.

    Не му измисляйте ежедневна работа, като се „измъквате” от ситуацията, че той или тя  е по-голям/а и трябва да ви помага. Направете така, че само детето да прояви желание за помощ около новороденото, оставете ги да се опознаят.

    Когато мъничетата поотраснат и направят някаква пакост, никога не обвинявайте, без да сте изслушали по-голямото дете. Това е често срещан модел, който  е абсолютно грешен. Не знаете какви са обсоятелствата около случилото се, а и дори по-голямото да е извършило поразията, не започвайте с поучителното „ти си му за пример, защо правиш така, по-голям си трябваше да помислиш”.

   Детето трябва да си изживее детството пълноценно с всичките му екстри и минуси и да не носи от малко бремето на по-голямото от двамата. Защото колкото и по-голямо да е от второто ви бебече, то пак си остава дете. Относно това каква разлика трябва да иматдецата, за да избегнете ревността – няма верен отговор. Най-добрият вариант за втородете е тогава, когато мама и татко са го почувствали и пожелали.

Коментари

Няма намерени мнения

Ново мнение

Полезно и забавно